15 окт. 2010 г., 22:02

Завръщане

591 0 2

                                                                                       на Хари


Чака ме дълго, дълго пътуване –

колкото дълго, дълго мълчание,

колкото дълго, дълго признание.

Чака ме дълго, дълго пътуване.

 

Чака ме дълго, дълго завръщане.

Как ли успях тъй далече да стигна?

Докато мигна, ах, докато мигна,

как ли успях тъй далече да стигна?

 

И за какво ли преплетохме сънища –

вика душата ми, стене душата ми.

И за какво ли преплетохме пътища,

щом всички тръгват нанякъде, някога?

 

Чака ме дълго, дълго пътуване,

чака ме дълго, дълго завръщане,

колкото дълго, дълго целуване,

колкото дълго, дълго прегръщане,

 

колкото дълго, дълго прощаване...

Може би няма да ми е мъчно,

ала сега в мене вика душата ми,

че се завръщам, че се завръщам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вал, отбил си се там, където само редакторски крак бе стъпвал
    Мелодията беше първото, което се появи от това стихо.
    Благодаря, че продължаваш да идваш
  • "И за какво ли преплетохме пътища,
    щом всички тръгват нанякъде, някога?"

    Знаеш, че преплитането си струва, нали? Знаеш го по-добре от мен - ти, която все получаваш чаша отрова, но все не посягаш към нея.

    Тук вторият куплет ми е любимият. Може би нещо в мелодията - в този куплет мисля, че е съвършена:

    "Чака ме дълго, дълго завръщане.
    Как ли успях тъй далече да стигна?
    Докато мигна, ах, докато мигна,
    как ли успях тъй далече да стигна?"



Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...