Oct 15, 2010, 10:02 PM

Завръщане

  Poetry » Other
587 0 2

                                                                                       на Хари


Чака ме дълго, дълго пътуване –

колкото дълго, дълго мълчание,

колкото дълго, дълго признание.

Чака ме дълго, дълго пътуване.

 

Чака ме дълго, дълго завръщане.

Как ли успях тъй далече да стигна?

Докато мигна, ах, докато мигна,

как ли успях тъй далече да стигна?

 

И за какво ли преплетохме сънища –

вика душата ми, стене душата ми.

И за какво ли преплетохме пътища,

щом всички тръгват нанякъде, някога?

 

Чака ме дълго, дълго пътуване,

чака ме дълго, дълго завръщане,

колкото дълго, дълго целуване,

колкото дълго, дълго прегръщане,

 

колкото дълго, дълго прощаване...

Може би няма да ми е мъчно,

ала сега в мене вика душата ми,

че се завръщам, че се завръщам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вал, отбил си се там, където само редакторски крак бе стъпвал
    Мелодията беше първото, което се появи от това стихо.
    Благодаря, че продължаваш да идваш
  • "И за какво ли преплетохме пътища,
    щом всички тръгват нанякъде, някога?"

    Знаеш, че преплитането си струва, нали? Знаеш го по-добре от мен - ти, която все получаваш чаша отрова, но все не посягаш към нея.

    Тук вторият куплет ми е любимият. Може би нещо в мелодията - в този куплет мисля, че е съвършена:

    "Чака ме дълго, дълго завръщане.
    Как ли успях тъй далече да стигна?
    Докато мигна, ах, докато мигна,
    как ли успях тъй далече да стигна?"



Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...