rozita-p (Росица)
120 1324
Oct 15, 2010, 10:02 PM

Завръщане 

  Poetry » Other
463 0 2

                                                                                       на Хари


Чака ме дълго, дълго пътуване –

колкото дълго, дълго мълчание,

колкото дълго, дълго признание.

Чака ме дълго, дълго пътуване.

 

Чака ме дълго, дълго завръщане.

Как ли успях тъй далече да стигна?

Докато мигна, ах, докато мигна,

как ли успях тъй далече да стигна?

 

И за какво ли преплетохме сънища –

вика душата ми, стене душата ми.

И за какво ли преплетохме пътища,

щом всички тръгват нанякъде, някога?

 

Чака ме дълго, дълго пътуване,

чака ме дълго, дълго завръщане,

колкото дълго, дълго целуване,

колкото дълго, дълго прегръщане,

 

колкото дълго, дълго прощаване...

Може би няма да ми е мъчно,

ала сега в мене вика душата ми,

че се завръщам, че се завръщам.

© Росица All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вал, отбил си се там, където само редакторски крак бе стъпвал
    Мелодията беше първото, което се появи от това стихо.
    Благодаря, че продължаваш да идваш
  • "И за какво ли преплетохме пътища,
    щом всички тръгват нанякъде, някога?"

    Знаеш, че преплитането си струва, нали? Знаеш го по-добре от мен - ти, която все получаваш чаша отрова, но все не посягаш към нея.

    Тук вторият куплет ми е любимият. Може би нещо в мелодията - в този куплет мисля, че е съвършена:

    "Чака ме дълго, дълго завръщане.
    Как ли успях тъй далече да стигна?
    Докато мигна, ах, докато мигна,
    как ли успях тъй далече да стигна?"



Random works
: ??:??