Понякога е тъжно и студено.
Тогава съм сама.
И в луминисцентните си зеници
поглъща ме Бургас.
Тогава вятърът е истина -
студена и безмилостна.
И като рана незарастваща
морето плисва ме
със бяла и солена пяна.
Понякога е призрачно и страшно.
Съвсем сами, заглъхват стъпките ми
в безвъздушното пространство. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.