Завръщане
Понякога е тъжно и студено.
Тогава съм сама.
И в луминисцентните си зеници
поглъща ме Бургас.
Тогава вятърът е истина -
студена и безмилостна.
И като рана незарастваща
морето плисва ме
със бяла и солена пяна.
Понякога е призрачно и страшно.
Съвсем сами, заглъхват стъпките ми
в безвъздушното пространство.
Тогава фарът, със самотните си светлини,
отчаяно-зловещи приказки разказва.
Такава самота изпива вярата,
душата ми безмилостно взривява,
а в вените потича празнота
и стиховете се препъват в нея.
Тогава тръгвам със експресни влакове
към детските си безразсъдни радости
и спирам на пропуснатите гари,
посърнали в носталгия по младостта ми.
Изпъват мъжкото си тяло релсите,
посоките си щедро ми даряват,
а аз отново ставам нежнопролетна
и се завръщам истинска в Бургас.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви момичета и момчета, приятели!
-
И аз вече все по-често пътувам към тези гари...
Поздравчета !
-
Меланхолично. Харесах
-
Обичам да те чета,Веси!Прегръдки!
-
Тъжен и красив стих! Поздрав, Весела!
-
Всеки си има такива мигове Веси.И аз също.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=127902 -
Ще замълча!Каквото и да кажа ще е малко за това вълнуващо откровение!Прегръщам те!
-
Смайли, вчера ми беше малко тъжно, та затова бръкнах в паметта на компютъра и извадих най-тъжното си стихотворение. Писано е през зимата на 1984. Тогава почина мама. Не успях нищо по-лично да й напиша. Само това.
Кети, уверявам те, че след това стихотворение, нито една гара не съм пропуснала, мила.
Даже съм скачала в движение, ако влакът ми не намали скорост
Ласка и Петинка - Боже, те не звънят, те ми продират съзнанието тези мои разсипани кристали!
Абсолютно, Мариники... понякога... само понякога. Снощи моята приятелка Вани, (която ми е много строг литературен критик), след като го прочете, ми написа на скайпа: "koi ukroti oparnichevata" . Никой, Вани, й написах, никой не е в състояние да ме укроти! Просто секунден отдих. Споко!
Благодаря ви, момичета! -
...обичам ти тези експресни влакове...красива носталгия...
понякога...само понякога...нали, Веси...с обич. -
звънят кристалите,
разсипани от нечие отсъствие
Веси! -
"В такава самота
звънят кристалите,
разсипани от нечие отсъствие."
красиво...
Поздрав! -
Ах, пропуснатите гари... колко стихове им посвещаваме, след като ги пропуснем! Хубав стих, малко тъжен, но много красив
-
Понякога сме тъжни и сами,сами със спомените си и носталгия към детството.Тъжни,но и красиви.
Поздрав за прекрасния стих Веси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
