6 апр. 2014 г., 18:55

Завръщане

1.1K 4 4

Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -

нищо друго, освен нерешими въпроси.

Пак посягам към теб и отново те искам,

без да знам докъде е разумното в риска.

Пак те гледам стаен там, на тясната пряка -

като малко дете, приютено от мрака -

както диво зверче гледа в яркия огън,

а да стигна до теб сякаш вече не мога.

Сякаш вече не съм онзи същият вятър,

гонещ бурите вън и вълнуващ житата…

Непохватно дете, притаено във мрака -

пак съм тръгнал към теб.

Знам, отдавна не чакаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Засегабезиме Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....