6.04.2014 г., 18:55

Завръщане

1.1K 4 4

Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -

нищо друго, освен нерешими въпроси.

Пак посягам към теб и отново те искам,

без да знам докъде е разумното в риска.

Пак те гледам стаен там, на тясната пряка -

като малко дете, приютено от мрака -

както диво зверче гледа в яркия огън,

а да стигна до теб сякаш вече не мога.

Сякаш вече не съм онзи същият вятър,

гонещ бурите вън и вълнуващ житата…

Непохватно дете, притаено във мрака -

пак съм тръгнал към теб.

Знам, отдавна не чакаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Засегабезиме Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...