Apr 6, 2014, 6:55 PM

Завръщане

  Poetry » Love
1.1K 4 4

Пак съм тръгнал към теб. Нищо ново не нося -

нищо друго, освен нерешими въпроси.

Пак посягам към теб и отново те искам,

без да знам докъде е разумното в риска.

Пак те гледам стаен там, на тясната пряка -

като малко дете, приютено от мрака -

както диво зверче гледа в яркия огън,

а да стигна до теб сякаш вече не мога.

Сякаш вече не съм онзи същият вятър,

гонещ бурите вън и вълнуващ житата…

Непохватно дете, притаено във мрака -

пак съм тръгнал към теб.

Знам, отдавна не чакаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...