Завръщане
Зад билото заляха ме псетата -
за тях съм чужд, хайдутин някой днешен,
а на оградите им криви гърбовете…
и пътят станал от трева по-тесен…
Припаднали от слънцето са къщите…
Дворовете - брадясали от чакане.
След толкова години се завръщам
и спомените в гърлото ми лягат…
Намерих вратника на дните детски,
позна ме внучката на котката на баба
и тя е със очи така зелени,
и мяука там под надписа – „Продава”.
Дано не купи някой луд и селото,
че то в града не се живее вече...
Копае с правата лопата времето.
Животът тук е спрял за цяла вечност.
Ще ида черквата да видя, да се кръстна…
там дето са ме топнали пред Бога…
Душата ми ще плаче, тъй невръстна
в най-святото завръщане – до корен…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
