Зад билото заляха ме псетата -
за тях съм чужд, хайдутин някой днешен,
а на оградите им криви гърбовете…
и пътят станал от трева по-тесен…
Припаднали от слънцето са къщите…
Дворовете - брадясали от чакане.
След толкова години се завръщам
и спомените в гърлото ми лягат…
Намерих вратника на дните детски,
позна ме внучката на котката на баба
и тя е със очи така зелени,
и мяука там под надписа – „Продава”. ...