ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Aug 7, 2015, 8:07 PM

Завръщане 

  Poetry » Civilian
947 0 11

Зад билото заляха ме псетата -
за тях съм чужд, хайдутин някой днешен,
а на оградите им криви гърбовете…
и пътят станал от трева по-тесен…


Припаднали от слънцето са къщите…
Дворовете - брадясали от чакане.
След толкова години се завръщам
и спомените в гърлото ми лягат…

 

Намерих вратника на дните детски,
позна ме внучката на котката на баба
и тя е със очи така зелени,
и мяука там под надписа – „Продава”.

 

Дано не купи някой луд и селото,
че то в града не се живее вече...
Копае с правата лопата времето.
Животът тук е спрял за цяла вечност.

 

Ще ида черквата да видя, да се кръстна…
там дето са ме топнали пред Бога…
Душата ми ще плаче, тъй невръстна
в най-святото завръщане – до корен…

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??