Завръщане 2

13 нояб. 2006 г., 19:00

Поэзия

556 0 2

Завръщане 2

След толкова време...

Недоумявам...

как така отлетяха 23?

Сега го виждам пак...

отново ...стадиона!

Един Хиподрум, Колизеум,

където “подземниците”

каляваха духа и волята си.

И рефер си избираха,

престижно беше

и справедливо се ценеше,

и всичко за отбора даваха.

Ремонтират го... преглед

от седмица, и днес..., а докога?

Да стане по-гостоприемен

проект добър-седалки нови,

под тополите подслонени.

Макар без много лукс

е чудо – стадион,

околовръст и за защита

наливаха бетон.

Защо не беше вчера...

Окапалите кестени

във мъдрия ноември

сякаш ми се смеят.

Поглеждат изкосо от алеята.

А аз присядам край реката,

където спомени се леят.

Гледам я, изпивам я,

с очи я галя, галя и върбите.

Остават сухи очите ми,

не, не плача...

В мен остава болката,

/стадиона, тополите...

...реката, върбите... кестени.../

единствена в моя живот.

Защо не беше вчера...

10.11.2006г. квартала

Меричка (Мери Попинз)

2006-11-14T08:14:57+02:00

Благодаря, Меганс, че споделляш тъгата ми. Не можем да ги върнем назад годините, ще събираме само завръщане... в спомени.
megans (Магдалена Василева)

2006-11-13T21:29:44+02:00

Меричка натъжи ме стиха ти ,защото тъй ми напомни за един стадион до една река до едни върби,където са преминали най-хубавите ми години..Почуствах те и ми хареса тъгата ,кояо носи стиха ти..Браво!