Завръщане 2
Завръщане 2
След толкова време...
Недоумявам...
как така отлетяха 23?
Сега го виждам пак...
отново ...стадиона!
Един Хиподрум, Колизеум,
където “подземниците”
каляваха духа и волята си.
И рефер си избираха,
престижно беше
и справедливо се ценеше,
и всичко за отбора даваха.
Ремонтират го... преглед
от седмица, и днес..., а докога?
Да стане по-гостоприемен
проект добър-седалки нови,
под тополите подслонени.
Макар без много лукс
е чудо – стадион,
околовръст и за защита
наливаха бетон.
Защо не беше вчера...
Окапалите кестени
във мъдрия ноември
сякаш ми се смеят.
Поглеждат изкосо от алеята.
А аз присядам край реката,
където спомени се леят.
Гледам я, изпивам я,
с очи я галя, галя и върбите.
Остават сухи очите ми,
не, не плача...
В мен остава болката,
/стадиона, тополите...
...реката, върбите... кестени.../
единствена в моя живот.
Защо не беше вчера...
10.11.2006г. квартала
© Мери Попинз All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Меганс, че споделляш тъгата ми. Не можем да ги върнем назад годините, ще събираме само завръщане... в спомени.
-
Меричка натъжи ме стиха ти ,защото тъй ми напомни за един стадион до една река до едни върби,където са преминали най-хубавите ми години..Почуствах те и ми хареса тъгата ,кояо носи стиха ти..Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
