Завръщане
Аз дълго търсих пътя към дома,
за да притихна в сянката на дните.
Под клоните на вишната. Сама.
Под призрачния шепот на звездите.
Аз дълго търсих пътя към дома,
с душа, зазидана в стени бетонни.
И есенната, селска тишина
дочувах само в сънища бездомни...
Аз дълго търсих пътя към дома
и плачеше у мен сърце на птица!
С парченца от небе, в гнездо от кал
го утешавах. Хранех го с трошици.
Но ме дочака този двор смълчан
и праг, пред който ниско коленича.
Прекръствам се и влизам... като в храм!
И вече зная - Господ ме обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гълъбина Митева Все права защищены
