8 февр. 2009 г., 21:55

Завръщане 

  Поэзия
1404 0 37

               Завръщане                          

               посветено

 

Отминах всичките мълчания,

разхвърляни по пътя от страха.

Разкъсах болката. Със разстояния.

И хиляди години извървях.

 

Завърнах се след дълго лутане,

да видя залез пред нощта,

която вече се е случила

с преляла нежност във съня.

 

Поисках да погледна в себе си.

Във всяка глътка тишина.

От блянове душата ми е в белези,

от обич времето изтля.

 

Събрах във шепите си вятъра,

понесъл нежния ти смях.

В очите ти намерих лятото.

Потънах бавно в тях. И спрях.

 

                        08.02.09

© Венцислав Янакиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??