Завръщане
Завръщане
посветено
Отминах всичките мълчания,
разхвърляни по пътя от страха.
Разкъсах болката. Със разстояния.
И хиляди години извървях.
Завърнах се след дълго лутане,
да видя залез пред нощта,
която вече се е случила
с преляла нежност във съня.
Поисках да погледна в себе си.
Във всяка глътка тишина.
От блянове душата ми е в белези,
от обич времето изтля.
Събрах във шепите си вятъра,
понесъл нежния ти смях.
В очите ти намерих лятото.
Потънах бавно в тях. И спрях.
08.02.09
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
