5 апр. 2017 г., 20:04

Завръщане

446 0 1

Преминах през този свят
като мотриса.
Така го чувствам.
След мене - само вятър
през решетка на матрица,
оковала ме изкусно...
На прав път, понякога завой,
после спирка,
все по разписание...
лица безброй
се качваха и слизаха,
знайни и незнайни -
едни по тънки ризи,
под които прозираше сърцето,
други - в кожите на гризли,
ръмжащи за мястото в купето...
Е, тъй бе, припяваше
припряно влака,
облян в лъчезарна 
светлина,
скоростния ритъм
на колелата
все догонваше
някаква мечта ...
Докато матрицата разчупих...
И... о, Боже - 
що за свят бе това? -
безличен и бездушен,
дори да се влюбиш
избор няма твоята душа ...
Не е за мен...
На мотрисата се връщам,
без решетки...
Пак ще летя - до онзи ден,
когато усетя, че съм си вкъщи...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...