Apr 5, 2017, 8:04 PM

Завръщане

  Poetry
449 0 1

Преминах през този свят
като мотриса.
Така го чувствам.
След мене - само вятър
през решетка на матрица,
оковала ме изкусно...
На прав път, понякога завой,
после спирка,
все по разписание...
лица безброй
се качваха и слизаха,
знайни и незнайни -
едни по тънки ризи,
под които прозираше сърцето,
други - в кожите на гризли,
ръмжащи за мястото в купето...
Е, тъй бе, припяваше
припряно влака,
облян в лъчезарна 
светлина,
скоростния ритъм
на колелата
все догонваше
някаква мечта ...
Докато матрицата разчупих...
И... о, Боже - 
що за свят бе това? -
безличен и бездушен,
дори да се влюбиш
избор няма твоята душа ...
Не е за мен...
На мотрисата се връщам,
без решетки...
Пак ще летя - до онзи ден,
когато усетя, че съм си вкъщи...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...