Завръщане
Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата.
А детството подава ми ръчичка.
Повежда ме по уличката, старата,
където иззад ъгъла притичва
с две плитки и барета младостта.
(Чаровницата дръзка си е същата –
отново наруши заповедта!)
И неусетно стигаме пред къщи.
Изхлипва тъжно пътната врата.
Разделяме се. Те се връщат в миналото,
а аз сама прекрачвам прага стар.
Посреща ме една усмивка мила.
И с нея ме прегръща радостта!...
Албена Димитрова
10.7.2017.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
!