Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата.
А детството подава ми ръчичка.
Повежда ме по уличката, старата,
където иззад ъгъла притичва
с две плитки и барета младостта.
(Чаровницата дръзка си е същата –
отново наруши заповедта!)
И неусетно стигаме пред къщи. ...