Завръщане

13 янв. 2018 г., 21:59

Поэзия » Свободный стих

352 1 1

Щастливи са миротворците,

защото ще бъдат наречени синове на Бога.

Евангелие, Матей 5:9

На всяка стъпка са

и доброто, и злото,

и омразата, и обичта.

Всеки ден по въже крача,

духне ли полъх коварен,

ще ме погълне ли бездна?

Дай ми, Господи, силата

да простя обида човешка!

С взор лъчезарен дари ме,

в поглед зъл да стопя гнева.

Дай ми, боже, уши милостиви,

с броня от слово незлобливо

да пресрещам дума – стрела.

Води ме до края на дните ми!

Душата своя да опазя бистра,

с Теб да се слея – капчица лъчиста.

Самадхи

goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-14T08:20:27+02:00

Това е дарба ли, изкуство ли, умение.... И аз не знам. Да приемаш човешката злоба, за я пречистваш в себе си и да я трансформираш в любов, която да връщаш на хората.Мен много ме боли от непредизвикани злоба, провокации... Не връщам зло, но малко по малко умирам.