LONTANA (Даша)
246 1356
22 нояб. 2006 г., 15:32

ЗАВРЪЩАНЕ 

  Поэзия
621 0 10

                       на моята дъщеря
 

Мило мое момиче,

свърши се нашето лято

и днес насреща ни тича

един ден окъпан във злато.

 

В този ден приказно златен

като приказка невероятна

пътен знак-магьосник всевластен-

ни сочи посока обратна.

 

Сега пътят ни води през селото

на моите детски лета

и аз ще се върна във детството,

но знам, че ще бъда сама.

 

Там всичко за теб ще е смешно,

джинсово мое момиче,

защото “Хляб да се хвърля е грешно”

пред тебе никой не е изричал.

 

И боса след дъжд не си тичала

по топлата, мека земя,

на харман слънце не те е припичало,

не си вадила трън от петата сама.

 

Не си слушала със сълзи в очите
бабини приказки през нощта,
да отмъстиш не си се клела в звездите
за красивата, бедна мома.

Студена вода не си отпивала

от бели менци бакърени,

от черни цигани калайдисани-

на друго време ти си орисана.

 

Но защо ли се свива сърцето ми

и пулсът в ушите ми чука?

Какво ли ще видиш, детето ми?

какво ли ще видя аз тука...

 

Дали от срам във земята

са потънали къщите стари...

Изкривена е вече вратата

и олющени синкавобелите нявга дувари...


А това ли е оназ чешма белокаменна

с три бистроструйни чучури...

Как жалка е днес и засрамена

с корита безводни и срутени...

 

Затварям очи и главата извръщам-

не искам да видя къщата,

където се връщам в своите сънища-

нека за мен да остане тя същата.

 

Затварям очи и не искам да видя

едно тъничко, русо момиче

как тъжно от мен ще си иде-

то толкоз на тебе прилича...

© Даша Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??