ЗАВРЪЩАНЕ
на моята дъщеря
Мило мое момиче,
свърши се нашето лято
и днес насреща ни тича
един ден окъпан във злато.
В този ден приказно златен
като приказка невероятна
пътен знак-магьосник всевластен-
ни сочи посока обратна.
Сега пътят ни води през селото
на моите детски лета
и аз ще се върна във детството,
но знам, че ще бъда сама.
Там всичко за теб ще е смешно,
джинсово мое момиче,
защото “Хляб да се хвърля е грешно”
пред тебе никой не е изричал.
И боса след дъжд не си тичала
по топлата, мека земя,
на харман слънце не те е припичало,
не си вадила трън от петата сама.
Не си слушала със сълзи в очите
бабини приказки през нощта,
да отмъстиш не си се клела в звездите
за красивата, бедна мома.
Студена вода не си отпивала
от бели менци бакърени,
от черни цигани калайдисани-
на друго време ти си орисана.
Но защо ли се свива сърцето ми
и пулсът в ушите ми чука?
Какво ли ще видиш, детето ми?
какво ли ще видя аз тука...
Дали от срам във земята
са потънали къщите стари...
Изкривена е вече вратата
и олющени синкавобелите нявга дувари...
А това ли е оназ чешма белокаменна
с три бистроструйни чучури...
Как жалка е днес и засрамена
с корита безводни и срутени...
Затварям очи и главата извръщам-
не искам да видя къщата,
където се връщам в своите сънища-
нека за мен да остане тя същата.
Затварям очи и не искам да видя
едно тъничко, русо момиче
как тъжно от мен ще си иде-
то толкоз на тебе прилича...
© Даша All rights reserved.
