14 мая 2008 г., 23:55

Завръщане 

  Поэзия
559 0 6

                               Завърнах се от скитане в пространства,

                               от тръпката вселени да пресичам,

                               далечното пред мене се разгърна

                               и някак си сега го чувствам... близко.

                               Оставам тук, където всичко земно

                               мирише на усещане за цялост,

                               където небесата се оглеждат

                               в реки, осъдени на младост.

                               Избирам си да бъда непонятна

                               и себе си до край да разгадавам,

                               а времето да гали ненаситно

                               косите ми, докато побеляват.

                               Завърнах се и спирам се до тебе,

                               (не ти дотегна мойто безразличие),

                                едно отдавна чакано вълшебство,

                                накрая те превърна... във обичане.

                              

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??