Завръщане
Завърнах се от скитане в пространства,
от тръпката вселени да пресичам,
далечното пред мене се разгърна
и някак си сега го чувствам... близко.
Оставам тук, където всичко земно
мирише на усещане за цялост,
където небесата се оглеждат
в реки, осъдени на младост.
Избирам си да бъда непонятна
и себе си до край да разгадавам,
а времето да гали ненаситно
косите ми, докато побеляват.
Завърнах се и спирам се до тебе,
(не ти дотегна мойто безразличие),
едно отдавна чакано вълшебство,
накрая те превърна... във обичане.
© Эоя Михова All rights reserved.
