1 мар. 2013 г., 21:46

Завръщане 

  Поэзия
632 0 14

Присядат ми горчивите ти думи

и зейват пропасти бездънни.

Разтяга се безкрайност помежду ни.

Минута-нощ и пак се съмва...

 

Горчи ми от безделни метеори,

от вечно поруганата ми святост,

от тайници, тъмници и затвори...

Върви и прекосявай сам земята си!

 

Върви! Аз искам свободата си

и времето обърнато обратно.

Света си искам - див и непонятен,

и цялата ми светла необятност.

 

А аз... ще грейна в светлините си,

родени в тишината на умората,

ще се завърна при калинките в тревите,

а някой ден... дори при хората.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??