Завръщане
Присядат ми горчивите ти думи
и зейват пропасти бездънни.
Разтяга се безкрайност помежду ни.
Минута-нощ и пак се съмва...
Горчи ми от безделни метеори,
от вечно поруганата ми святост,
от тайници, тъмници и затвори...
Върви и прекосявай сам земята си!
Върви! Аз искам свободата си
и времето обърнато обратно.
Света си искам - див и непонятен,
и цялата ми светла необятност.
А аз... ще грейна в светлините си,
родени в тишината на умората,
ще се завърна при калинките в тревите,
а някой ден... дори при хората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
