Завръщане...
Там, зад сивите баири
се чува песента на тишината.
Там, зад китните могили
дремят изоставени къщята.
Подпрян дуварът дреме в спомен,
градината потънала в треви.
Бунарът изоставен, скромен,
наглежда зиданите старини.
Побутнах протката, проскърца...
Отнякъде и песен се изви.
Завърнах се във дядовата къща,
от мъка чак душата ми се сви.
А някога цветя растяха,
дуварът горд белееше встрани
и някак под уютната ни стряха
щастлива бях във своите игри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анна Станоева Все права защищены
