Човек (Анна Станоева)
190 4963
7 янв. 2014 г., 23:01

Завръщане... 

  Поэзия » Другая
1227 1 14

 


Там, зад сивите баири
се чува песента на тишината.
Там, зад китните могили
дремят изоставени къщята.
Подпрян дуварът дреме в спомен,
градината потънала в треви.
Бунарът изоставен, скромен,
наглежда зиданите старини.
Побутнах протката, проскърца...
Отнякъде и песен се изви. 
Завърнах се във дядовата къща,
от мъка чак душата ми се сви.
А някога цветя растяха,
дуварът горд белееше встрани
и някак под уютната ни стряха
щастлива бях във своите игри.

 

 

 

 

 


© Анна Станоева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесно,като картина на голям художник,а още по-трудно е да го нарисуваш с думи.Отива веднага в любими.
  • Сърдечно благодаря!
  • Направо ме разплака!Чудесен стих!
  • Благодаря!
  • Носталгия по детството и онзи смях
    безгрижен ,неуморен, независим
    от време, работа,финансов крах.
    Сега е само сянка от усмивка
  • Много мисъл и много чувство!
  • Мхм...
  • Задръж този период поне 50 години, а след това ще видим. Ужасно ми харесва този лек, непретенциозен, непомпозен, искрен, сърдечен, топъл, носталгичен, красив и Човешки стих.
    "Завърнах се във дядовата къща,
    от мъка чак душата ми се сви."
    Жестоко въздействие.
    Мила моя приятелко, аз може да не съм поет, но както знаеш, съм чувствителен, емоционален човек. Искренно ти казвам, в наивноста е твоята сила. Стихът ти звучи нежно, искренно, сърдечно, чисто и въздейства много по-силно от разни високопарни, изкуствени, префърцунени, неискренни, грандомански, стихчета каквито въобще не са за четене. Твоите, "наивните" въздействат много по-силно, и предполагам не само на мен.
  • Добре де - наивно звучи.
    Но емоцията, която изразяваш, е част от нашата прекрасна човешка наивност, че всичко прекрасно и скъпо ще е винаги с нас!
  • Искреността не се нуждае от префърцунени и гръмки думи за да се усети, наивно човеченце, вЕрвай ми дръж си периода.
  • Мда, Човечкова се е поразписала, ама все по-наивно звучи Дано ми мине тоя периодБлагодаря, че се поспряхте при мен
  • Много ми хареса!

    "Завърнах се във дядовата къща,
    от мъка чак душата ми се сви."

    Понякога за да продължим трябва да се завърнем...
    Душата неминуемо се свива при такива завръщания.
    Въздействаш!!!
    Благодаря ти!
  • Аз лично наблюдавам завръщането ( в нещо позабравено ) на Човечкова
    Добре пресъздаден стих.
Предложения
: ??:??