7 ene 2014, 23:01

Завръщане...

  Poesía » Otra
1.6K 1 14

 


Там, зад сивите баири
се чува песента на тишината.
Там, зад китните могили
дремят изоставени къщята.
Подпрян дуварът дреме в спомен,
градината потънала в треви.
Бунарът изоставен, скромен,
наглежда зиданите старини.
Побутнах протката, проскърца...
Отнякъде и песен се изви. 
Завърнах се във дядовата къща,
от мъка чак душата ми се сви.
А някога цветя растяха,
дуварът горд белееше встрани
и някак под уютната ни стряха
щастлива бях във своите игри.

 

 

 

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...