Завръщане
Изненадай ме. Върни се посред нощ.
Ще позная твойте плахи стъпки в мрака.
Тежки клетви и мечти - не струват грош!
Тя, едничка, любовта ми те дочака...
Приближи отвън на пръсти, стой така.
Припомни си всяка среща и разлъка.
Спомен стар за теб е моята ръка,
твоят глас за мене си остава мъка.
И ще знаеш, ще усещаш, че съм там,
аз дъха ти през прозореца ще чувам.
Ще долавяш пулса бесен на кръвта,
забранено старо чувство ще изплува.
И забравена, душата ще стаи
всеки трепет, всяка своя нежна дума.
Споделих ги с куп приятели добри
през далечните самотни дни-куршуми.
Изненадай ме. Върни се посред нощ.
Ще усетя как прегръщаш тихо мрака.
Той, светът голям, наистина е лош,
и... едничка любовта ми те дочака!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теменужка Маринова Все права защищены
