Завръщане на щъркелите
Без дори да ме попитат
ще тъжа ли всеки ден,
щъркели на юг отлитат...
Ще се върнат ли при мен?
Ще броя отново дните...
Ще поглеждам със очи,
над гърба на планините,
ято там да прехвърчи.
Аз ви чакам, птици мои,
да се върнете при мен.
И над сутрешните знои
да изгрява светъл ден.
Всеки ден да ми е пролет
в неподвластното сърце
и на всеки земен полет
да ви махам със ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
