Завръщане на щъркелите
Без дори да ме попитат
ще тъжа ли всеки ден,
щъркели на юг отлитат...
Ще се върнат ли при мен?
Ще броя отново дните...
Ще поглеждам със очи,
над гърба на планините,
ято там да прехвърчи.
Аз ви чакам, птици мои,
да се върнете при мен.
И над сутрешните знои
да изгрява светъл ден.
Всеки ден да ми е пролет
в неподвластното сърце
и на всеки земен полет
да ви махам със ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
