23 mar 2013, 20:23

Завръщане на щъркелите

  Poesía » Otra
646 0 6

Без дори да ме попитат

ще тъжа ли всеки ден,

щъркели на юг отлитат...

Ще се върнат ли при мен?

 

Ще броя отново дните...

Ще поглеждам със очи,

над гърба на планините,

ято там да прехвърчи.

 

Аз ви чакам, птици мои,

да се върнете при мен.

И над сутрешните знои

да изгрява светъл ден.

 

Всеки ден да ми е пролет

в неподвластното сърце

и на всеки земен полет

да ви махам със ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...