23 mar 2013, 20:23

Завръщане на щъркелите

  Poesía » Otra
642 0 6

Без дори да ме попитат

ще тъжа ли всеки ден,

щъркели на юг отлитат...

Ще се върнат ли при мен?

 

Ще броя отново дните...

Ще поглеждам със очи,

над гърба на планините,

ято там да прехвърчи.

 

Аз ви чакам, птици мои,

да се върнете при мен.

И над сутрешните знои

да изгрява светъл ден.

 

Всеки ден да ми е пролет

в неподвластното сърце

и на всеки земен полет

да ви махам със ръце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...