Без дори да ме попитат
ще тъжа ли всеки ден,
щъркели на юг отлитат...
Ще се върнат ли при мен?
Ще броя отново дните...
Ще поглеждам със очи,
над гърба на планините,
ято там да прехвърчи.
Аз ви чакам, птици мои,
да се върнете при мен.
И над сутрешните знои
да изгрява светъл ден.
Всеки ден да ми е пролет
в неподвластното сърце
и на всеки земен полет
да ви махам със ръце.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
