Време е
Време е да те пусна
Да те пусна да си ходиш
Защото не искам повече
Да те задържам насила
(Не, насила не искам) 

А и каквото можах
Отдавна го направих
Каквото прецених, че трябваше
Каквото ми каза вътрешния глас
Каквото ми каза шибаното сърце
Направих го, и то няколко пъти
Може и да съм сгрешил, не знам
Сега вече няма значение

Ти можеш да бъдеш щастлива
И без мен
Това се
Вижда
Чува
Усеща
Дори
А мен...
Мен не ме мисли
Ще се оправя някак си
Не обещавам
Кога
Как
Къде
И аз самия не знам
(Де да знаех, а?) 

Но, стига толкова
Пускам те
Хайде
Тръгвай си
Няма да ти преча
Извърви си сегашния път
Пък тя, съдбата ако е рекла
След време, незнайно кога
Ще се срещнем отново
И тогава пътищата ни
Най-накрая ще се пресекат
И двамата ще тръгнем
Заедно, в една посока

Ще се приберем вкъщи
Ти ще сготвиш вечеря
Аз ще нацепя дърва
И накрая
Ще запалим онзи огън
Който ще стопли душите ни
В този, иначе
Тъй
Студен
Свят.