6 дек. 2014 г., 20:02  

Завръщане в Бъдещето

628 1 0

Време е
Време е да те пусна
Да те пусна да си ходиш
Защото не искам повече
Да те задържам насила
(Не, насила не искам) 


А и каквото можах
Отдавна го направих
Каквото прецених, че трябваше
Каквото ми каза вътрешния глас
Каквото ми каза шибаното сърце
Направих го, и то няколко пъти
Може и да съм сгрешил, не знам
Сега вече няма значение


Ти можеш да бъдеш щастлива
И без мен
Това се
Вижда
Чува
Усеща
Дори
А мен...
Мен не ме мисли
Ще се оправя някак си
Не обещавам
Кога
Как
Къде
И аз самия не знам
(Де да знаех, а?) 


Но, стига толкова
Пускам те
Хайде
Тръгвай си
Няма да ти преча
Извърви си сегашния път
Пък тя, съдбата ако е рекла
След време, незнайно кога
Ще се срещнем отново
И тогава пътищата ни
Най-накрая ще се пресекат
И двамата ще тръгнем
Заедно, в една посока


Ще се приберем вкъщи
Ти ще сготвиш вечеря
Аз ще нацепя дърва
И накрая
Ще запалим онзи огън
Който ще стопли душите ни
В този, иначе
Тъй
Студен
Свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Напълно Непознат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...