6.12.2014 г., 20:02  

Завръщане в Бъдещето

623 1 0

Време е
Време е да те пусна
Да те пусна да си ходиш
Защото не искам повече
Да те задържам насила
(Не, насила не искам) 


А и каквото можах
Отдавна го направих
Каквото прецених, че трябваше
Каквото ми каза вътрешния глас
Каквото ми каза шибаното сърце
Направих го, и то няколко пъти
Може и да съм сгрешил, не знам
Сега вече няма значение


Ти можеш да бъдеш щастлива
И без мен
Това се
Вижда
Чува
Усеща
Дори
А мен...
Мен не ме мисли
Ще се оправя някак си
Не обещавам
Кога
Как
Къде
И аз самия не знам
(Де да знаех, а?) 


Но, стига толкова
Пускам те
Хайде
Тръгвай си
Няма да ти преча
Извърви си сегашния път
Пък тя, съдбата ако е рекла
След време, незнайно кога
Ще се срещнем отново
И тогава пътищата ни
Най-накрая ще се пресекат
И двамата ще тръгнем
Заедно, в една посока


Ще се приберем вкъщи
Ти ще сготвиш вечеря
Аз ще нацепя дърва
И накрая
Ще запалим онзи огън
Който ще стопли душите ни
В този, иначе
Тъй
Студен
Свят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Напълно Непознат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...