3 мар. 2013 г., 09:51  

Завръщане в детството

932 0 3

Отново се връщам аз сред полето.

Там слънцето зрее. Водата трепти.

И търся във себе си мълком детето...

Откри ли го вече във себе си ти?

 

А то се пробужда със звън на китара,

от песен на птица, от свирка на влак

и нещо красиво на нашата гара,

за да се върнем във детството пак...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да кьпем душите си в детските спомени!Чудесно стихотворение!Поздрави!
  • Благодаря Ви Рада,Мариян,Милена!
  • Стихът ми хареса много,макар че става повече за 52 годишни/и аз съм на толкова/!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...