Отново се връщам аз сред полето.
Там слънцето зрее. Водата трепти.
И търся във себе си мълком детето...
Откри ли го вече във себе си ти?
А то се пробужда със звън на китара,
от песен на птица, от свирка на влак
и нещо красиво на нашата гара,
за да се върнем във детството пак...
© Дияна Todos los derechos reservados