Mar 3, 2013, 9:51 AM  

Завръщане в детството

929 0 3

Отново се връщам аз сред полето.

Там слънцето зрее. Водата трепти.

И търся във себе си мълком детето...

Откри ли го вече във себе си ти?

 

А то се пробужда със звън на китара,

от песен на птица, от свирка на влак

и нещо красиво на нашата гара,

за да се върнем във детството пак...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дияна All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да кьпем душите си в детските спомени!Чудесно стихотворение!Поздрави!
  • Благодаря Ви Рада,Мариян,Милена!
  • Стихът ми хареса много,макар че става повече за 52 годишни/и аз съм на толкова/!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...