17 янв. 2022 г., 18:15

Завръщане в Пустинята

909 0 0

Завръщане в Пустинята

 

Пустинното Време върви  с ветровете,

стихийно бушуващи в ритъм бурлив –

а в безкрайната памет на вековете

се пази до днес „сътворителен“ взрив...

 

Вселенният вихър с космическа скорост

спонтанно звездите във ритъм люлей,

а щом и Духът на нощта ги докосне –

огряват небето в красив полюлей...

 

... А вече номади не бродят в Пустинята,

следите  им пясък заринал е там,

дори е забравена вече годината,

в която е минал пустинен керван...

 

Пресичат я днес магистрали модерни,

а с вятърът там се надбягват коли́те...

И номадските шатри са заменени

с луксозни хотели във висините...

 

Там вече вървят белодрехи емири,

(вървят достолепно във местен типаж!)

а в мъглата разнасят се „стари кумири“

от недогонен до края – пустинен мираж...

 

... но легендите още остават в Пустините –

(легендите стари са живи и днес!)

и тяхната прелест остава с годините

не помръкнала с Времето в своя финес...

 

А в пустинните кладенци ( вече пресъхнали)

дори и за камилите няма вода,

когато във жегата спрат да отдъхнат

под  палмова сянка във пустошта...

 

... В нощта над Пустинята тежко увисва

подобно на купол небесният свод

и звяр в необята понякога писва –

от друг „паралелен“ пустинен Живот...

 

... но всеки момент ще изгрее огромна

и магнетично-чаровна Луната,

и спряла мечтателно на хоризонта –

ще пръсне магията на Светлината!...

 

... А когато и звездите любовно огряват

загубен в Пустинята късен керван –

Пустинното време се спира тогава:

във незабрава и спомени там!...

 

Във пясъка бързо змия се приплъзва

и вирнал опашка търчи скорпион,

а Вятърът само насреща им дръзва,

понеже Пустинята и нему е дом...

 

Не бродят номади в Пустинята вече,

Животът е с нови сега правила́

и не разпъват те шатри в Пустинята вечер –

не спират кервани обвити в мъгла...

 

... Но магията пълна да е в момента

възможно е Огънят на Страстта

в чаровната същност на Ориента

с легенди красиви да пълни нощта!...

 

... и макар че Пустинята пак си е същата –

земя прокълната в космичен погром

когато синовно при нея се връщам:

– е със магнетичното чувство за Дом!...

 

17.01.2022.     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...