Изнизаха се годините, а аз чак сега се завръщам.
Тук на село, където детството ми отмина.
Тук, където седяхме и пиехме чай до камината.
Тук, където баба и дядо ги имаше.
Тук, където сега белеят се некролозите.
Сега тук има само спомени,
сега двора обрасал е в плевели,
сега пътеката е затрупана с камъни.
Сега в стаята ми има паяжина
и паяци бавно се спускат по нея.
Сега тя е такава една неподържана
и студена и злобно намръщена.
Тук сега по улиците селски и прашни,
тук сега вече весел смях не звучи.
Тук, където в миналото на ум се завръщам.
Тук падат сълзи в умиление.
Тук за първи път, където обичах.
Тук, където в приятелство се вричах до гроб.
Сега къде това време отиде?
Защо отминало е така неусетно?
Защо ги няма приятелите ми истински?
Защо на гроба на баба и дядо слагам цветя?
Защо тъй късно се завръщаме?
Защо на време никога  не разбираме
колко щастливи ни правят тези малки неща?