Dec 1, 2004, 7:22 PM

Завръщането на село

  Poetry
1.4K 0 1
Изнизаха се годините, а аз чак сега се завръщам.
Тук на село, където детството ми отмина.
Тук, където седяхме и пиехме чай до камината.
Тук, където баба и дядо ги имаше.
Тук, където сега белеят се некролозите.
Сега тук има само спомени,
сега двора обрасал е в плевели,
сега пътеката е затрупана с камъни.
Сега в стаята ми има паяжина
и паяци бавно се спускат по нея.
Сега тя е такава една неподържана
и студена и злобно намръщена.
Тук сега по улиците селски и прашни,
тук сега вече весел смях не звучи.
Тук, където в миналото на ум се завръщам.
Тук падат сълзи в умиление.
Тук за първи път, където обичах.
Тук, където в приятелство се вричах до гроб.
Сега къде това време отиде?
Защо отминало е така неусетно?
Защо ги няма приятелите ми истински?
Защо на гроба на баба и дядо слагам цветя?
Защо тъй късно се завръщаме?
Защо на време никога  не разбираме
колко щастливи ни правят тези малки неща?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно, но така става, защо ли....Живот

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...