20 нояб. 2008 г., 20:40

Завърнах се с болката от изгубеното...

917 0 1

Изплаквайки душата си върху онези клавиши
се опитвам да сътворя песен, която
да те върне при грешната мен - страдащата.
И скривам дъха си, грешния, из дупките миши,
за да не видиш болката с бича, която
белязва душата ми, жигосва мен - умиращата.
Съжалявам за нестореното.

 

Изгубих музата си, затрих я сред кавгите
и теб, заедно с нея, измежду всичките тях.
Шепнейки името ти, викам си черните спомени,
но ограбва ме часовника със стрелките,
и напомня ми всичко, което за тебе не бях.
Изтръгнах си щастието от самите му корени.
Съжалявам за изгубеното.

 

Не обичаш вече и лицето ми, което до теб
заспиваше и се будеше, засмяно и весело.
Защото направиха грешки очите ми и крайно
на затвор ти приличаха, пуст и свиреп.
Минава си времето, със себе си отнесло
миговете, нашите. Времето ни беше омайно...
Съжалявам за несбъднатото.

 

Не трябва да се моля, да те тегля с мен,
а да те оставя да литнеш далеко, сред новото.
Трудно е, даже невъзможно, и съм те захванала
за последните чувства и моля се за нов ден.
Изплъзва ми се това, което наричахме "голямото".
Ако пак ме поискаш - аз съм пред тебе застанала...
Съжалявам,съжалявам...
            ... колко хубаво звучи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Андреева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Успяваш да кажеш една от най-трудните за изговаряне думички-"Съжалявам!!.....Това го могат само силните..

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...