Изплаквайки душата си върху онези клавиши
се опитвам да сътворя песен, която
да те върне при грешната мен - страдащата.
И скривам дъха си, грешния, из дупките миши,
за да не видиш болката с бича, която
белязва душата ми, жигосва мен - умиращата.
Съжалявам за нестореното.
Изгубих музата си, затрих я сред кавгите
и теб, заедно с нея, измежду всичките тях.
Шепнейки името ти, викам си черните спомени,
но ограбва ме часовника със стрелките,
и напомня ми всичко, което за тебе не бях. ...