22 апр. 2010 г., 10:05

Завързан 

  Поэзия
744 0 10

Днес мълчиш

Утре ще крещиш

Дали ще бъдеш чут

Или ще сметнат те за шут

Всички оглушели

Всички ослепели

В този свят забързан

З а някой си завързан

Като роби на синджир

Вървим по стръмния баир

Мълчиме днес

Мълчим нощес

Мълчиме утре

Крещим отвътре

Крещим без глас

Гледат ни в захлас

Усмивки ни подхвърлят

Погледи задържат

Едни разбиращи

Едни разбиващи

Ние все мълчим

Какво че вътрешно крещим

 

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Селвер- не съм много мълчалив ,мълча само когато видя че няма смисъл да се хабя....поздрав и усмивки.....
  • Любо, над коментарите има реклама на Гугъл-"Народна Музика Безплатно"! Ще използвам "коментара" като свой!
  • Благодаря,Анна,Жарава,Плами,Стеле...Светлина да огрява живота ви...Топлинка!!!
  • Поздрав, Любо! Тия писъци вътре в нас са опустошителни...
    Поздравявам те. Много усмихнати слънца от мен!
  • Е, понякога се изцепваме и не където трябва! Но ти го правиш намясто!Поздрав, Любо!
  • ДА!
  • Благодаря приятели,не исках да ви заболи...Прегръщам ви с топлинка и любов...Благодаря ,че Ви има....Теди,Ивон,Белла,Корал,Лили,Водолейче...
  • Ох, напомни ми "Мълчанието на агнетата" ....
  • На това мълчание ли му викаш... А и има ли кой да чуе мълчанието ни?
  • Колко си прав,Любо!!!Чак ме заболя от стихотворните ти истини.
    И отново невроятно добре написано!Поздрав от мен,приятелю!
Предложения
: ??:??