2 нояб. 2006 г., 10:46

Зазидаха ме

Поэзия

801 0 14

Зазидаха ме! Взеха ми небето. В очите ми за светлото боли. А нощем в моя сън цъфтят лалета и галят босите нозе треви... Не се разлиства пролетта. И птиците сиротни зад стените ми се скитат. За песента им оглушах и тихото по-черно и от мрака в мен долита... И как ли дишах в тази клетка? Тясна е! Усетих го едва сега, когато опитах да отворя пак крилата си и със гласа си да прогоня тишината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iral (Мария Гюзелева)

Политаме дори насън,
очаква ни зората вън,
дори в сърцето да е тъмнина
аз зная - ще изгрее пак деня!
Поздрави!
И да политиш, чу ли!!!
Трябва!

2008-04-26T19:32:21+03:00
Чинаров (Георги)

По-черно от мрака няма. Остава ни да...полетим! (каквото и да означава това)
Поздрави!

2006-11-10T19:04:34+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря ви, Пенко и Христо. Прегръдка за всички

2006-11-03T19:55:08+02:00
Романтик (Христо Костов)

Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!

2006-11-03T09:24:21+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Благодаря на всички, от които получавам подкрепа! Това е и причината да поискам отново да летя... Обичам ви!

2006-11-02T20:11:34+02:00