Зазидаха ме
Зазидаха ме!
Взеха ми небето.
В очите ми за светлото боли.
А нощем в моя сън цъфтят лалета
и галят босите нозе треви...
Не се разлиства пролетта.
И птиците
сиротни зад стените ми се скитат.
За песента им оглушах и тихото
по-черно и от мрака в мен долита...
И как ли дишах в тази клетка?
Тясна е!
Усетих го едва сега, когато
опитах да отворя пак крилата си
и със гласа си да прогоня тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
