Nov 2, 2006, 10:46 AM

Зазидаха ме

  Poetry
802 0 14
Зазидаха ме!
                  Взеха ми небето.
В очите ми за светлото боли.
А нощем в моя сън цъфтят лалета
и галят босите нозе треви...

Не се разлиства пролетта.
                       И птиците
сиротни зад стените ми се скитат.
За песента им оглушах и тихото
по-черно и от мрака в мен долита...

И как ли дишах в тази клетка?
                       Тясна е!
Усетих го едва сега, когато
опитах да отворя пак крилата си
и със гласа си да прогоня тишината...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Политаме дори насън,
    очаква ни зората вън,
    дори в сърцето да е тъмнина
    аз зная - ще изгрее пак деня!
    Поздрави!
    И да политиш, чу ли!!!
    Трябва!
  • По-черно от мрака няма. Остава ни да...полетим! (каквото и да означава това)
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Пенко и Христо. Прегръдка за всички
  • Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря на всички, от които получавам подкрепа! Това е и причината да поискам отново да летя... Обичам ви!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...