Nov 2, 2006, 10:46 AM

Зазидаха ме

  Poetry
805 0 14
Зазидаха ме!
                  Взеха ми небето.
В очите ми за светлото боли.
А нощем в моя сън цъфтят лалета
и галят босите нозе треви...

Не се разлиства пролетта.
                       И птиците
сиротни зад стените ми се скитат.
За песента им оглушах и тихото
по-черно и от мрака в мен долита...

И как ли дишах в тази клетка?
                       Тясна е!
Усетих го едва сега, когато
опитах да отворя пак крилата си
и със гласа си да прогоня тишината...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Политаме дори насън,
    очаква ни зората вън,
    дори в сърцето да е тъмнина
    аз зная - ще изгрее пак деня!
    Поздрави!
    И да политиш, чу ли!!!
    Трябва!
  • По-черно от мрака няма. Остава ни да...полетим! (каквото и да означава това)
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Пенко и Христо. Прегръдка за всички
  • Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря на всички, от които получавам подкрепа! Това е и причината да поискам отново да летя... Обичам ви!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...