2 nov 2006, 10:46

Зазидаха ме

  Poesía
800 0 14
Зазидаха ме!
                  Взеха ми небето.
В очите ми за светлото боли.
А нощем в моя сън цъфтят лалета
и галят босите нозе треви...

Не се разлиства пролетта.
                       И птиците
сиротни зад стените ми се скитат.
За песента им оглушах и тихото
по-черно и от мрака в мен долита...

И как ли дишах в тази клетка?
                       Тясна е!
Усетих го едва сега, когато
опитах да отворя пак крилата си
и със гласа си да прогоня тишината...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Политаме дори насън,
    очаква ни зората вън,
    дори в сърцето да е тъмнина
    аз зная - ще изгрее пак деня!
    Поздрави!
    И да политиш, чу ли!!!
    Трябва!
  • По-черно от мрака няма. Остава ни да...полетим! (каквото и да означава това)
    Поздрави!
  • Благодаря ви, Пенко и Христо. Прегръдка за всички
  • Много ми хареса стиха ти, Дани!!! Поздрави!!!
  • Благодаря на всички, от които получавам подкрепа! Това е и причината да поискам отново да летя... Обичам ви!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...