Здрач

10 янв. 2012 г., 19:26

Поэзия » Пейзажная

524 0 6

ЗДРАЧ

Дошъл преди нощта,

като случаен минувач.

Далеч от утрото,

прогонен от деня -

вечерен гост

е този синкав здрач.

Очаква той

прегръдката на тъмнината,

като любов,

която си отива -

неразбрана, но красива.

С тъгата тиха

идва синевата,

когато вечерта прощава се

с всичко земно на Земята.

А някой, влюбен тайно

и от себе си дори,

останал е при своята си

песен недопята

или при едни очи...

В онзи син,

единствен здрач,

пак скрит зад старите

дървета и стени.

Зимна синева,

затворена в рамката

на белотата.

Изповед на спомена

пред самотата.

Wali (Виолета Томова)

BuRn_AliVe (Александър)

2012-01-22T00:47:24+02:00

любов, която си отива -
неразбрана, но красива.

Пулсът ми се учести, та това значи, че поетът (поетесата, в случая) е постигнал целта си.
velikataniki (Николина Милева)

2012-01-11T13:20:15+02:00

"Зимна синева,
затворена в рамката
на белотата."
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2012-01-11T08:20:06+02:00

Поздравления, Вили! Първите два реда грабнаха душата ми... ех, красота!
fervor (fervor)

2012-01-11T08:18:28+02:00

Прекрасен стих!Много ми хареса!Поздрав!
ZAPP (Запрян Колев)

2012-01-10T21:05:54+02:00

Красив е здрача от стиха ти!Поздрав!
elenasim1 (Елeна)

2012-01-10T20:37:01+02:00

!!!