Здрач
ЗДРАЧ
Дошъл преди нощта,
като случаен минувач.
Далеч от утрото,
прогонен от деня -
вечерен гост
е този синкав здрач.
Очаква той
прегръдката на тъмнината,
като любов,
която си отива -
неразбрана, но красива.
С тъгата тиха
идва синевата,
когато вечерта прощава се
с всичко земно на Земята.
А някой, влюбен тайно
и от себе си дори,
останал е при своята си
песен недопята
или при едни очи...
В онзи син,
единствен здрач,
пак скрит зад старите
дървета и стени.
Зимна синева,
затворена в рамката
на белотата.
Изповед на спомена
пред самотата.
Wali (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
