21 мар. 2008 г., 12:21

Здравей

864 0 14
Гледах я, а сякаш не я виждах!
Тя мина кротичко край мен.
Мечтаех да я мразя, ненавиждам -
да бъда мрачен и студен.
Денят ми бе откъм интриги беден,
гърлото горчеше от кафе.
Тя за кратко ме погледна
и просто каза ми: "Здравей!"
И в този миг (че сякаш бе фурия)
на лента мина ми света -
усетих как във поздрава си ние
всъщност май си казахме: "Ела!"
Но този зид, дет пред нас стоеше,
от нас самите беше построен.
От едната му страна бе тя - мълчеше,
аз от другата я чаках пък смутен -
и тъй очаквахме във този час безумен
да счупи някой страшната стена!
И все така, във чакане, безшумно,
изплъзна ни се някак любовта.
О, стени, вий каменни, проклети!
Злото ви навсякъде снове!
Де да можех - аз на сто парчета
щях да ви съборя със "Здравей!"...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно, чудесно :О :О :О
  • Страхотно!!!Браво!
  • Будиш възхищението ми!
    Пишеш страхотно!
  • Счупи стената не само със здравей
    иди при нея и поговори
    верятно тя за туй копней
    но...жена е братко, иди, че разбери!

    Много добро - изстрадано! Браво!
  • А дали мислите, вълнуващи душата ти,
    ги има и в нейната душа?
    И дали не си единствен с тези трепети,
    а тя да няма и представа за това?

    Познато на мнозина!
    Поздравления, Валери!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....