Гледах я, а сякаш не я виждах! Тя мина кротичко край мен. Мечтаех да я мразя, ненавиждам - да бъда мрачен и студен. Денят ми бе откъм интриги беден, гърлото горчеше от кафе. Тя за кратко ме погледна и просто каза ми: "Здравей!" И в този миг (че сякаш бе фурия) на лента мина ми света - усетих как във поздрава си ние всъщност май си казахме: "Ела!" Но този зид, дет пред нас стоеше, от нас самите беше построен. От едната му страна бе тя - мълчеше, аз от другата я чаках пък смутен - и тъй очаквахме във този час безумен да счупи някой страшната стена! И все така, във чакане, безшумно, изплъзна ни се някак любовта. О, стени, вий каменни, проклети! Злото ви навсякъде снове! Де да можех - аз на сто парчета щях да ви съборя със "Здравей!"...
Този,който не смее да се бори за любовта си,вече е загубил битката...Живота е прекалено кратък за да го прекараш в очакване...дано веднъж ...не се вслушаш в съветите,а просто в сърцето си!Успех...
"И все така, във чакане, безшумно,
изплъзна ни се някак любовта."
А с чакането и годините се трупат
въпросите остават за накрая.
Защо не бях(по-смел,по-млад ,по-друг)
С главата чупят се забрани и стени
когато пламъкът на младостта реши...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.