Здравей
Гледах я, а сякаш не я виждах!
Тя мина кротичко край мен.
Мечтаех да я мразя, ненавиждам -
да бъда мрачен и студен.
Денят ми бе откъм интриги беден,
гърлото горчеше от кафе.
Тя за кратко ме погледна
и просто каза ми: "Здравей!"
И в този миг (че сякаш бе фурия)
на лента мина ми света -
усетих как във поздрава си ние
всъщност май си казахме: "Ела!"
Но този зид, дет пред нас стоеше,
от нас самите беше построен.
От едната му страна бе тя - мълчеше,
аз от другата я чаках пък смутен -
и тъй очаквахме във този час безумен
да счупи някой страшната стена!
И все така, във чакане, безшумно,
изплъзна ни се някак любовта.
О, стени, вий каменни, проклети!
Злото ви навсякъде снове!
Де да можех - аз на сто парчета
щях да ви съборя със "Здравей!"...
Тя мина кротичко край мен.
Мечтаех да я мразя, ненавиждам -
да бъда мрачен и студен.
Денят ми бе откъм интриги беден,
гърлото горчеше от кафе.
Тя за кратко ме погледна
и просто каза ми: "Здравей!"
И в този миг (че сякаш бе фурия)
на лента мина ми света -
усетих как във поздрава си ние
всъщност май си казахме: "Ела!"
Но този зид, дет пред нас стоеше,
от нас самите беше построен.
От едната му страна бе тя - мълчеше,
аз от другата я чаках пък смутен -
и тъй очаквахме във този час безумен
да счупи някой страшната стена!
И все така, във чакане, безшумно,
изплъзна ни се някак любовта.
О, стени, вий каменни, проклети!
Злото ви навсякъде снове!
Де да можех - аз на сто парчета
щях да ви съборя със "Здравей!"...
© Валери Шуманов All rights reserved.
