Гледах я, а сякаш не я виждах!
Тя мина кротичко край мен.
Мечтаех да я мразя, ненавиждам -
да бъда мрачен и студен.
Денят ми бе откъм интриги беден,
гърлото горчеше от кафе.
Тя за кратко ме погледна
и просто каза ми: "Здравей!"
И в този миг (че сякаш бе фурия)
на лента мина ми света -
усетих как във поздрава си ние
всъщност май си казахме: "Ела!" ...